Защо смятам, че е редно да протестирам

Аз съм човек, който по една или друга причина е прекарал близо половината си живот извън България. Преди две години напуснах страната за последно и за сега не планирам да се връщам обратно за постоянно. Не плащам данъци в България, нито осигуровки. Личната карта и червеният паспорт са може би последната ми формална обвързаност с тази държава. Това вероятно е и единственото, което ме различава от повечето истински емигранти в чужбина. И аз, както много други хора в подобно положение предполагам, съм се питал неведнъж дали е редно да взимам страна по политически и икономически въпроси свързани с България. Нещо повече - редно ли е да упражнявам правото си на глас, като по този начин решавам как да живеят хората на място, което е на другия край на света и където надали ще се върна скоро да живея. Предвид и обстоятелствата напоследък, някакси стана актуален и въпросът, дали имам моралното право да излеза на протест срещу едно правителство, на изборите за което дори не съм гласувал.

Влизал съм в спорове неведнъж по тези теми и, накратко, отговорът ми е - да, имам право. Ето защо смятам така:

Това, че не присъствам физически и икономически в България не означава, че съм прекъснал връзките си с хората там. Много от най-добрите ми приятели и повечето от роднините ми живеят в България. Само защото аз съм тук, а те са там, не е достатъчно да ме лиши от правото ми на глас при определянето на правилата на околната им среда. Още повече, когато съм убеден, че е за всеобщо добро. Живеем в свят, в който мога да проведа видео конферентен разговор в почти всеки момент с почти всеки от тях, а ако речем за 12 часа, при добро желание, можем да седим заедно на една маса и да пием бира. Да се правя на дипломатично безразличен към случващото се сега показва дълбоко неуважение към всички тези хора, които обичам, и затова смятам, че имам право на мнение.

Второ - В която и държава да отида да живея, каквото и гражданство да взема, за който и да работя, истината е, че съм роден в България и съм прекарал голяма част от съзнателния си живот там. Колкото и рядко да е, искам, когато се връщам, да намирам една държава, която да отговаря на основни критерии за цивилизованост. Като дългогодишен "полу-емигрант" имам известна база за сравнение и знам какво да изисквам. Сергей Станишев да ме лъже от телевизора, че Пеевски бил изживял "някакъв вътрешен катарзис", е под тези критерии. Волен Сидеров да марширува с полицейска палка и пистолет по софийските улици заедно с отряд наети псевдо-фашисти и културисти и да крещи псувни като каруцар, също е под тези критерии. Лютви Местан да ми философства високопарно пред журналистите и да ме плаши с етническия мир в Родопите, е под тези критерии. Доган да ми се прави на застрелян с неработещ газов пистолет и да продължава да разпределя порциите под масата, е под тези критерии. Бойко Борисов да управлява държавата четири години с просташкия си мутро-милиционерски ти-на-мене-аз-на-тебе иди-ми-дойди-ми стил и сега да ми се вайка като извозена абитуриентка, е под тези критерии. Пламен Орешарски да натвори най-голямото количество политически гафове за единица време в новата ни история, а после да ми се кара с назидателен тон как можело да му искаме оставката, е под тези критерии. Бивши СИК-аджии за министри и ченгета от Държавна сигурност за посланици и депутати, е под тези критерии. И така нататък и така нататък. Списъкът е дълъг и прекрачва всякакви нива на толеранс. И аз, както всеки си имам своите политически и икономически виждания, но тук наистина не става дума за тях. Става дума за елементарното възпитание на политиците. Става дума за унизително наглото им отношение към народа. Става дума за вулгарния начин, по който демонстрират колко са откъснати от всичко това, в което иначе са се клели при постъпването си в длъжност, и колко очевидно са зависими от една шепа хора, които забогатяха по най-безобразен начин на гърба на всички останали у нас през последните десетилетия. Всичко това ми дава моралното право да им зашлевя един звучен шамар, цивилизования еквивалент на което е именно протестът, на който смятам да отида в неделя пред консулството ни в Лос Анджелис.

В заключение искам да споделя и няколко довода за това, защо протестирането в чужбина е полезно. Смятам това, което се случва сега в България, за уникално социално явление в новата ни история. За пръв път хората се организираха сами толкова бързо и реагираха дружно на една подигравка към народа от страна на управляващите. Също така ми се струва и, че за пръв път на управляващите им е трудно да овладеят масовката. Казвам това, гледайки как безрезултатно прилагат широкия си арсенал от хватки от миналото (провокатори, изкривено медийно представяне, тотално отричане или омаловажаване, отместване на фокуса, популистки залъгалки и тн). Чувствам се горд от начина, по който хората на улиците успяват да се очистят от тази помия. В този контекст намирам, че участието ми като човек, живеещ извън България, подкрепя легитимността на този протест и опровергава тезата, че сме банда платени интернет лумпени.

Освен това, както знаем, медиите извън България до скоро реално не отразяваха случващото се у нас. Това започва да се променя бавно, което е добре и неминуемо ще увеличи натиска върху правителството, но този процес може да бъде подсилен с прояви като тези в Берлин, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис (надявам се скоро) и всички останали градове в чужбина, където има протести.

От разговорите си с хората извън България съм останал с впечатлението, че не съм единственият, който се чувства и мисли така. Затова призовавам всеки, който е на този хал и има възможност, да дойде в неделя и да изрази своя глас!

Petko Fiziev's personal blog