Защо смятам, че бездомните кучета трябва да се приспиват.

След поредния инцидент с нахапан до безобразие човек в София обществените страсти по кучешките проблеми се разпалиха отново. Еко-НПО-тата си направиха конференция миналата седмица, на която стигнаха до извода, че сегашните управляващи са виновни за всичко, и им поискаха оставките. Причината - кампанията "кастрирай и върни" не се провеждала ефективно. Кучетата в София се били увеличили от както Бойко Борисов беше кмет от 8 хиляди на над 10 хиляди. Още една интересна теза, около която се обединиха всички участници в събитието, беше че не трябва да се забранява храненето и отглеждането на бездомни кучета. В следващите няколко абзаца ще споделя моето мнение по тези два въпроса.


Първо, признавам, че двете заедно имат смисъл. Ако кастрираме и връщаме кучетата там, от където сме ги хванали, по-добре ще бъде и да се грижим поне малко за тях. В противен случай съвсем ще подивеят. Я от глад, я от болести. Това обаче предполага, че като цяло сме навити да живеем заедно с тях. Да спят по входовете, в градинките, под колите. Да тичат по парковете, да пресичат улиците с нас. Да серат по тротоарите, да ядат от кофите и т.н. Един вид да ги направим част от хабитата. Като гълъбите, плъховете, хлеберките, врабчетата и много други. Няма лошо. Градската фауна ще се обогати официално. Цената - глутници, болести, мизерия и нахапани хора. Въпросът е дали искаме това в дългосрочен план? "Кастрирай и върни" реално означава: Дайте да заживеем заедно с кучетата. По думите на защитниците й са необходими минимум 5 години, за да има ефект. Въпреки че уж се препоръчва от СЗО, нито един голям град в развитите държави (поне доколкото ми е известно, поправете ме ако греша?) не прилага тази политика спрямо бездомните кучета.

Petko Fiziev's personal blog