Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 1: Интродукция и TOEFL

Не съм писал от повече от година и половина в собствения си блог. Срам, не срам.. но за това, както винаги, си има основателна причина (всеки себеуважаващ се wanna-be блогър може да измисли такава). Та.. моята е, че практически цялото ми свободно време, което не съм използвал за пиене, спане и ахъмм (тея три неща), отиваше в усилия свързани с мераците ми да стана докторант отвъд Голямата вода. В крайна сметка това стана и затова реших да опиша техническите и психологическите перипетии, през които трябваше да мина, и сумарното ми виждане от погледа на човек, който е приключил с тази епопея. Основната ми мотивация за написаното тук е, че когато се ровех преди година и половина за пръв път в Интернет, не намерих абсолютно нищо на български или писано от българи по темата. Натъквал тук там на нещо по разни сайтове тип бг-мама, но имайки предвид характера им, не може да се каже, че в тях ще намериш нещо полезно. От друга страна има адски много форуми на английски, където куцо и сакато си е изливало мъката. Проблемът с тях е, че от един момент нататък почва да ти писва да четеш къде е най-евтино да ходиш на курсове за ТОЕФЛ в Бангалор, и съответно ги отебаваш.


Няма да ти давам акъл как да си избереш място, в което да кандидастваш. Всеки си има критерии - престиж, цена, местонахождение, любими професори и т.н. Моите бяха два: да е в Калифорния и да е добро. За щастие първото не ограничава сериозно второто. Университетите, в които подадох документи са UC San Francisco, UC Santa Cruz, UC Berkeley, Stanford, Caltech, UC Los Angeles, University of Southern California, UC Irvine и UC San Diego (UC e съкращение от Univesity of California, които представляват по-голямата верига от публично финансирани университети в Калифорния; останалите: Stanford, Caltech и USC са частни). Общо девет. Специалността, за която кандидатствах, се казва биоинформатика, макар и на различните места да заглавието има леки вариации.

И докато за избора няма какво да коментирам много, относно количеството ще кажа, че трябва да е около десет. По-малко си струва, само ако си сигурен, че ще те приемат (и под сигурен разбирай, че познаваш няколко човека от комисията за приемане на докторанти, които са ти казали, че ще се застъпят сериозно за теб пред останалите или си се разбрал с някой професор по какво ще работите и че е готов да те финансира; имай предвид, че дори тогава няма гаранция). Иначе не си го и помисляй! Американската система не работи като европейската, при която кандидастваш при даден професор и той, ако реши, те взима. В Щатите процесът е много по-дълъг, многостъпков и обременен от всякакви щуротии, а конкуренцията е брутална и е много вероятно да отпаднеш на някой от междинните етапи. Всъщност най-добре е да си мисли човек за него като за кандидастване за работа в голяма корпорация: има много кръгове, различни изисквания и трябва да убедиш всички по пътя, че точно ти си техният човек. Затова числото десет е подходящо. Вероятността да стане поне на едно място, ако си ги подбрал добре, е голяма. По така наречените "консултантски сайтове" съветват да избереш два-три, които са ти над нивото (тип Йеил, Харвард.. знам, че щом като си дошъл да четеш това се имаш за много умен, но приеми все пак за целите на този трактат, че тези са ти над нивото), други два-три, които са ти под нивото (такива има много, нали?) и останалите да са ти горе-долу по мярка. Няма смисъл да слагаш много от големите риби в тоя списък, защото кандидатстването е скъпо удоволствие, както ще стане ясно след малко, а вероятността да те вземат там е малка. Във всички случаи е хубаво да имаш една-две, иначе ще съжаляваш. При мен това бяха Станфорд, Бъркли и Калтек и познай какво стана - не ме приеха ;-)

TOEFL

Първото нещо, което човек от България трябва да направи за да кандидатства, е да се яви на TOEFL (съкратено от Test of English as a Foreign Language). От няколко години насам се предлага само под формата на Internet-based Test или iBT. Изпитът е от четири части: reading, listening, speaking и writing, като на всяка максималният брой точки е 30, от целия изпит - 120. Освободени от тоя изпит са само тези, които са завършили бакалавър или магистър в англоговоряща страна (дори да си американски гражданин не е достатъчно, ако не си живял дълго там). В моя случай трябваше да се явя и тъй като не се чувствах уверен в способностите си, реших, че е добра идея да се запиша на курс. Проучих малко въпроса и отидох във фондацията на Софийския Унивеситет "Св.св. Кирил и Методий", която предлага подготовка за този и много други изпити. Курсът беше около месец и половина - два, през което време решавахме примерни тестове от няколко издателства - Delta, Barron's и т.н. Въпреки очакванията ми да го води ако не някой нейтив спийкър, то поне някоя млада филоложка, при нас се появи една възрастна жена - Нели Младенова, която обаче много бързо ни показа къде зимуват раците. Горещо я препоръчвам. Преподавател е от много години и е вряла и кипяла в цялата система. Също така е била квесторка на сума ти изпити и е в час с материала и изискванията. Може да ти даде безценна информация и препоръки за доста неща, така че се възползвай! Таксата за курса беше 240 лева и включваше материали и един пробен изпит на техните компютри.

За месец и половина успях да натрупам самочувствие и се записах за изпита. Регистрацията става елементарно през сайта на ETS, така че е безсмислено да даваш пари на някой друг за да ти я направи. Местата в София свършват бързо. Аз не успях да се доредя за датите, които исках, и затова се записах в пловдивската частна гимназия Класик на ул. Лейди Странгфорд 7. Ако държиш да си в София, е добре да се регистрираш поне два-три месеца преди изпита. Много хора се явяват на това чудо навсякъде, така че го имай предвид. За Пловдив слотовете също свършиха две-три седмици преди изпита. А мястото има значение! Причината е, че на изпита си в една стая с още 20-тина други (повечето от които в диапазона между 16 и 18 години) в продължение на около 5 часа. Всички тези хора пърдят, дърдорят, оригват се, смеят се (знаеш как е), докато ти се опитваш да напишеш есе на тема дали домашните любимци трябва да бъда третирани като членове на семейството, и колкото и да ти са та симпатични при други обстоятелства, при така създалите си не искаш да имаш нищо общо с тях. Най-гадният момент идва, когато започне speaking секцията. На нея, както знаеш (надявам се), през слушалките на компютъра ти задават въпрос, а ти трябва да отговориш на микрофона в рамките на около една минута. Проблемът е, че всеки стига по различно време до тази секция, ефектът от което е, че ти си седиш и си мислиш нещо по твоите въпроси, когато изведнъж тоя до тебе почва да отговаря на висок глас и по правило на развален английски на неговите. След две минути тоя от другата ти страна прави същото и т.н. Тамън се заслушаш и чуваш проклетото "пийп" в слушалките ти, при което идва твоят ред да говориш. Сам разбираш, че единственото, което ти остава в такъв момент, е просто да се присъединиш към цялата тая какафония. Кофти! Затова ти препоръчвам да се запишеш за изпита в Американския Университет в Благоевград. Там има кабинки и всеки си стои (демек пърди, оригва се и говори) в собствената си, без другите да го слушат. Безценно! За да съм коректен докрай, съм длъжен да спомена, че имаше и един малък плюс от съвкупното изпитване. Момичето до мен стигна първа до speaking-a и успях да чуя какво отговаря, по което се досетих и какво са я питали. Беше нещо за любимия й предмет в училище. Така имах около една минута бонус да си измисля отговор, след което имах късмета  и ми зададоха същия въпрос. Изтрелях намисленото и се почувствах на далавера за момент. Малко след това ужасът с говорилнята настана. За това като цяло не си струва. Бегай в Благоевград!

Схемата, по която учих за TOEFL беше горе-долу следната: два месеца курс, през които си решавах домашните и от време на време правих по някой тест вкъщи. Две седмици след курса се явих на изпита, като преди това си взех една седмица отпуск, през който всеки ден решавах от сутрин до вечер. В Замундата са качили един безценен торент, в който има много примерни TOEFL и GRE изпити. Няма да пускам линк към него, но всеки сам лесно може да си го намери. Резултатите излязоха две седмици по-късно в Интернет и успяха да ме изненадат. При все че отидох със самочувствие на Шекспир, на излизане от пловдивската гимназия се чувствах вътрешно като изсъхнало камилско лайно в пустинята. Reading-a се оказа по-кофти, отколкото очаквах и бях сигурен, че съм омазал доста въпроси. На speaking-a също имаше засечки, което ме депресираше и навеждаше на мисълта, че ще трябва пак да се явявам. За мое учудване се оказа, че имам 112 от 120. Най-зле (27) беше оценката от speaking-a. Не можех да повярвам, че са ми писали толкова много. От други хора, които са ходили, също чувам подобни впечатления. Затова да не ти пука! Нормално е да излезеш като припикано мушкато. Очаквай да имаш повече, отколкото си мислиш в този момент.

Успех!

Давай към част 2: GRE.

0 comments:

Публикуване на коментар

Petko Fiziev's personal blog