Защо смятам, че бездомните кучета трябва да се приспиват.

След поредния инцидент с нахапан до безобразие човек в София обществените страсти по кучешките проблеми се разпалиха отново. Еко-НПО-тата си направиха конференция миналата седмица, на която стигнаха до извода, че сегашните управляващи са виновни за всичко, и им поискаха оставките. Причината - кампанията "кастрирай и върни" не се провеждала ефективно. Кучетата в София се били увеличили от както Бойко Борисов беше кмет от 8 хиляди на над 10 хиляди. Още една интересна теза, около която се обединиха всички участници в събитието, беше че не трябва да се забранява храненето и отглеждането на бездомни кучета. В следващите няколко абзаца ще споделя моето мнение по тези два въпроса.


Първо, признавам, че двете заедно имат смисъл. Ако кастрираме и връщаме кучетата там, от където сме ги хванали, по-добре ще бъде и да се грижим поне малко за тях. В противен случай съвсем ще подивеят. Я от глад, я от болести. Това обаче предполага, че като цяло сме навити да живеем заедно с тях. Да спят по входовете, в градинките, под колите. Да тичат по парковете, да пресичат улиците с нас. Да серат по тротоарите, да ядат от кофите и т.н. Един вид да ги направим част от хабитата. Като гълъбите, плъховете, хлеберките, врабчетата и много други. Няма лошо. Градската фауна ще се обогати официално. Цената - глутници, болести, мизерия и нахапани хора. Въпросът е дали искаме това в дългосрочен план? "Кастрирай и върни" реално означава: Дайте да заживеем заедно с кучетата. По думите на защитниците й са необходими минимум 5 години, за да има ефект. Въпреки че уж се препоръчва от СЗО, нито един голям град в развитите държави (поне доколкото ми е известно, поправете ме ако греша?) не прилага тази политика спрямо бездомните кучета.

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 2: GRE

Второто нещо, което се иска за повечето кандидат докторанти е така нареченият Graduate Record Examination или GRE. Вариантите са два - General и Subject. Разликата между двата е съществена. General е тест от тип обща култура и го искат почти навсякъде, независимо от специалността, за която кандидатстваш. Subject тестът е изпит по целия материал от бакалавърската степен по дадена специалност (например биология, информатика, математика и т.н.). В моя случай нито един от университетите не изискваше GRE Subject и затова няма да се спирам на него. Впечатлението ми от разговорите с други хора и от това, което съм чел, е, че е много по-шибан от обикновения GRE и че човек е по-добре да го избегягва. Човек изпада в кофти дилема, когато срещне университет, които препоръчва да си ходил на него, но не го изисква. При мен Caltech беше такъв, но реших, че с оглед на времето, усилията и най-вече на резултата, е по-добре да не се явявам. Като цяло не мога да кажа кое е по-добре.

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 1: Интродукция и TOEFL

Не съм писал от повече от година и половина в собствения си блог. Срам, не срам.. но за това, както винаги, си има основателна причина (всеки себеуважаващ се wanna-be блогър може да измисли такава). Та.. моята е, че практически цялото ми свободно време, което не съм използвал за пиене, спане и ахъмм (тея три неща), отиваше в усилия свързани с мераците ми да стана докторант отвъд Голямата вода. В крайна сметка това стана и затова реших да опиша техническите и психологическите перипетии, през които трябваше да мина, и сумарното ми виждане от погледа на човек, който е приключил с тази епопея. Основната ми мотивация за написаното тук е, че когато се ровех преди година и половина за пръв път в Интернет, не намерих абсолютно нищо на български или писано от българи по темата. Натъквал тук там на нещо по разни сайтове тип бг-мама, но имайки предвид характера им, не може да се каже, че в тях ще намериш нещо полезно. От друга страна има адски много форуми на английски, където куцо и сакато си е изливало мъката. Проблемът с тях е, че от един момент нататък почва да ти писва да четеш къде е най-евтино да ходиш на курсове за ТОЕФЛ в Бангалор, и съответно ги отебаваш.

Petko Fiziev's personal blog