Old School Hip Hop: Леон Бота

Преди няколко седмици попаднах на видеото на Die Antwoord към актуалния им "хит" Enter the ninja, което само по себе си си заслужава да се гледа (пък ако ти хареса, можеш да слушаш целия албум безплатно тук):



Първата ми среща с него беше някъде посред нощ. Близо 3 часа и тъкмо бях решил да ходя да си лягам, когато на около минута и половина след началото нещо ми прихвана окото. Всъщност може да се каже, че ме разтърси, и се почувствах като облян с кофа пълна със смес от лимонов сок и шампоан против пърхот с ментол. Първоначалната ми реакция беше: sick entertainment! И като казвам sick, имам предвид болно, а не яко. Догледах клипа с мисълта, че човекът от този кадър е плод на някакъв нов специален ефект, до който са прибягнали с рекламна цел. Но уви! Оказа се, че ефектът не е дигитален и така попаднах на следната история, която ми се струва значително по-интересна от леко бозавия южноафрикански манга хип хоп на пледиращите културно мисионерство и в същото време парадиращи с невежеството си, Die Antwoord.

Човекът от видеото, който изглежда странно, се казва Леон Бота, а специалният ефект - прогерия. Накратко, това е изключително рядка и за момента нелечима болест с генетичен произход, при която хората започват да стареят приблизително 4 пъти по-бързо от нормалното. Средната продължителност на живота е 13 години. Правилно ме разбра - 13! При това умственото развитие не бива засегнато и децата са в пълно съзнание на случващото се с тях. Леон е на 24 години и е най-възрастният жив човек, който има това заболяване.

Дотук обаче с медицинските подробности. Като се разрових малко в нета, с удивление научих, че Леон се занимава с изкуство от доста време. Започва да рисува на три годишна възраст, а по-късно учи 2 години в Тygerberg Art Center, където се усъвършенства. Междувременно се запалва по хип хопа и по свързаната с него култура. И така на 21 години прави първата си изложба от картини, която озаглавява "Liquid Swords; I am Hip Hop". Текстът на афиша започва със следното: 


To me art is a weapon in the act of communication/confrontation. The pen is the sword. 


Съвпадението с името на втория албум на GZA от Wu Tang Clan, разбира се, не е случайно. Картините са посветени като цяло на първите стъпки на хип хопа в Щатите. Има доста портрети на личности като KRS One, Gangstarr, Rakim и други подобни величия от оная епоха. Според самия Леон тази култура се представя абсолютно погрешно в медиите и сред хората и желае с изкуството си да покаже истинската й същност. В същото време иска да провокира останалите да разберат какво се крие в него зад очевидната външност. Може да се каже, че успява и с двете. Оставяйки философската страна на нещата, картините ми оставиха силно визуално впечатление. Определено ми харесват. Някои, като тази с пясъчния часовник и със сниманата на рентген ръка на невежеството, удрят директно в десятката. 




Всичко това и още много, освен на LeonBotha.com, може да се види и във фликър. На страницата му в MySpace пък открих следното култуво видео:




Миналата година фотографът Гордън Кларк прави фотосесия на Леон, която се явява и последната му изложба. За съжаление не намерих легален начин да я ембедна в този постинг и затова те съветвам да я разгледаш тук или тук. Според авторите тя представлява серия от изображения, които показват Леон в ситуации и по начин, по който си го представя обществото. Самият той пише на сайта си, че живее в свят, който в един или друг смисъл не е проектиран за него. В свят, който не очаква почти нищо повече от това, той да се превърне от тежест за околните в медицинска статистика по време на тинейджърските си години. Очевидно нашият човек е надхвърлил очакванията. За което между другото свидетелства и това:




Ta както казваше един друг виден субкултурен изкуствовед:  Boyakasha! Big up ya self, Respect!

0 comments:

Публикуване на коментар

Petko Fiziev's personal blog