Опасни ли са ГМО?

Да питаш дали са опасни генно-модифицираните организми е все едно да питаш дали са отровни гъбите или дали са вредни лекарствата. Е, очевидно зависи. Някои гъби са отровни. Други стават и даже са вкусни, а трети.. да не казвам. При лекарствата в някакъв смисъл е същото - зависи най-вече от дозата. Човек и от аналгин може да се спомине, ако изяде достатъчно, но това причина ли е да се обявяваме против болкоуспокоителните? Дали едно нещо е вредно или не, е въпрос, който трябва да се изясни по научен път. За тази цел се правят подходящи експерименти, в които се изолира ефектът на дадено вещество от всички останали ефекти и се измерва с предварително известна точност. Тъй като това е трудно, такива опити се правят по правило в научните институти, в университетите или в някои фирмени лаборатории. Резултатите от тях се публикуват в научни списания, като преди това подлежат на критично обсъждане и на серия рецензии и отстраняване на грешки, неточности и други проблеми. От собствен опит знам, че не е лесно да пуснеш статия в някое такова списание. Ситото е тясно особено при списанията с висок импакт фактор. Имено затова смятам, че те са и най-достоверният източник на информация по въпросите, които ни вълнуват. А не изказванията на политици, попове, адвокати или бюлетините на еко организациите, още по-малко пък това кой какво е чувал или е написал на блога си. И като стана дума за блогове, докато следях "обществения дебат" за ГМО, така и не се натъкнах на някакви сериозни аргументи. Нито в едната, нито в другата посока. Затова реших да преровя научната литература по въпроса и да я систематизирам. 


Пускайки търсене за "gmo safety" в Pubmed излязоха 75 публикации в научни списания. Твърде малко! За сравнение: при "aspirin safety" бяха 1686. Освен това ми направи впечатление, че повечето статии не се отнасят до безопасността на един или друг ГМО, а са оценки на различни методи за откриване на ГМО в хранителните продукти или в околната среда. Едва около десетина са насочени към ефектите на конкретен ГМО върху консуматорите. 

Започвам с най-старото изследване от списъка [1]. Става дума за последствията от консумацията на генно-модифицирани картофи, които са създадени да бъдат устойчиви на различни насекоми. Това става посредством присаждане на ген с инсектициден ефект. Протеинът, който се произвежда от този ген, служи за защита срещу насекомите, които обичат да хапват картофи - гъсеници, бръмбари и т.н. ДНК-то за този ген е взето от бактерии, които по принцип си го имат, и са токсични за насекомите. 

За да се провери дали яденето на такива картофи е вредно, са взети четири групи плъхове, които са хранени съответно със стандартна храна, с немодифицирани картофи и с две различни разновидности на генно-модифицирани картофи. Предварително е направен химически анализ на модифицираните и немодифицираните картофи и не е установено никакво отклонение в състава им. Демек каквото има в едните, таково има и в другите. 

Плъховете и в четирите групи са пораснали здрави и без видими разлики помежду си. Също така не е наблюдавано различие в скоростта на разтеж, приема на храна и ефективността на храненето. Отчетени са леки, но забележими, отклонения в крайното тегло на плъховете от контролната група и тези, които са хранени с генно-модифицирани картофи. Не е открита разлика в биохимичните стойности на серума и в относителните размери и тегло на органите - черен дроб, далак, сърце, бъбреци и тестиси. Заключение: генно-модифицираните картофи, които са изследвани, са почти идентични като химически състав и характеристики с обикновените картофи.

Минаваме към следващата статия [2]. Тя съобщава за изследване на ефектите от консумация на генно-модифицирани фуражи. Този път опитите са проведени с повече животни и с повече храни. Не успях да прочета самата публикация, но от резюмето й става ясно, че това са бройлери хранени с Bt-corn; кокошки хранени с Bt-corn и Pat-corn; свине хранени с Bt-corn, Pat-захарно цвекло и соя; овце хранени с Bt-corn силаж и Pat-corn силаж; бикове хранени с Bt-corn силаж; фистулирани крави хранени с Bt-corn силаж.  Отново иде реч за култури, които са генно-модифицирани да издържат на гъсеници и други насекоми. Направени са изследвания на химическият им състав и е установено, че е бил идентичен по основните показатели с този на немодифицираните сортове. Заключението на учените е, че не се наблюдават никакви отклонения в животните от първото поколение, което е хранено с генно-модифицирани фуражи. Не са открити и никакви остатъци от рекомбинантната ДНК в тъканите им. С други думи ДНК-то от присадените гени е било разградено напълно от организмите на животните. Повече поколения не са изследвани.

Стигаме до статия номер три. В нея са направени изследвания на профилите на експресия на гените при генно-модифицирана царевица MON810 [5]. Грубо казано ескпресионен профил означава, че се вижда в даден момент от времето кои гени и в какво количество се използват от клетката. Целта на занятието е да се види дали присаденият ген не влияе на вътрешното развитие на клетката като я кара да използва гени, които иначе не би използвала. Или съответно да подтиска гени, които иначе биха се използвали. 

Доколкото знам МОН810 е единственият вид г-м царевица, която е разрешена за засаждане в Европа. Тя съдържа ген, който кодира делта ендотоксин. Този токсин е голям трън в задника на насекомите и, с две думи, ги убива бързо. В статията, която цитирам, са взети пет разновидности на MON810 (DKC6575, Beles Sur, Helen Bt, Aristis Bt and PR33P67) и са сравнени техните експресионни профили с тези от съответните им немодифицирани варианти. Най-грубо казано това се прави с микрочип на фирмата Афиметрикс, с който може да се тества нивото на експресията на близо 15 хиляди церевични гени. И така, резултатът от изследването показва, че двойките генно-модифицирани и немодифицирани култури се различават по-малко помежду си, отколкото се различават немодифицираните култури една от друга. В дискусията се цитират и статии, според които царевичните култури, получени по одобрените в момента методи на селското стопанство (кръстостване, селекция, клетъчни култури и *забележете* гама радиация, химическа обработка и използване на транспозоми - да, това са все неща, продукцията от които които ядем сега) се различават в експресионните си профили доста повече от немодифицираните си варианти, отколкото MON810 от нейните. Казано с по-прости думи: MON810 е много по-близка по състав и вид до нормалната, некултивирана царевица, отколкото всички останали, които ядем сега.

Преминаваме към следващата статия [6]. Тя е доста интересна и се разказва за ефекта върху имунната система на подрастващи и застаряващи мишки при хранене с MON810. Животните са на възраст съответно от 21 дена и 18-19 месеца. При средна продължителност на живота в лабораторни условия от 2 години, преведено в човешки мерни единици това отговаря горе-долу на 2 годишни деца и на 60 годишни хора. Тази възраст е избрана, защото при децата имунната система още не е напълно формирана, а при възрастните започва да отслабва. Следователно ефектът върху нея би бил по-осезаем, отколкото при индивиди на средна възраст с добре работеща имунна система. Или поне така твърдят авторите, макар че, за да се докаже това, трябва да се изследват и мишки на въпросната средна възраст. Това може би е и единствената слабост, която успях да открия в тази статия. Иначе във всички опити са използвани и две допълнителни контролни групи от животни. Едната е хранена с немодифицирания вариант на МОН810, а другата - със стандартна също немодифицирана царевица. 

И така да видим какво показват резултатите. Няма значителна разлика в теглото и приема на храна между  животните, хранени с МОН810, и двете контролни групи. Също така няма разлика в синтеза на левкоцити при различни видове стимулиране на имунната система. Общото количество на бели кръвни тела в червата, далака и кръвта на животните е едно и също. Има разлики в концентрациите на отделните видове левкоцити. Примерно, количеството на Т клетките в червата на младите мишки, хранени за 30 дена с МОН810, е по-голямо, а това на B клетките е по-малко в червата и кръвта, и по-голямо в далака в сравнение с контролните групи. Открити са и други подобни отклонения. Нивата на някои от цитокините (сигналните вещества на имунната система- интерлевкини, интерферони и т.н.) при младите мишки също са леко завишени. Въпреки че, мишките не са пострадали директно от храненето с МОН810, изследването показва, че имунната им система е реагирала по някакъв начин на него. Доколко може да има по-сериозни последствия от този отговор, е въпрос, който предстои да се изясни. Дали е възможно той да бъде предпоставка за погрешно развитие на имунната система при подрастващите мишки, което да доведе по-късно до алергични реакции или автоимунни заболявания, или е просто лека флуктоация в рамките на нормалното, предстои да бъде изяснено.
Попаднах на още две публикации. Първата е на Кристина Хуг[4], в която прави преглед на плюсовете и минусите от ГМО. Докато я четох, ми направи впечатление, че винаги, когато говореше за рискове, правеше доста косвени предположения и цитатите не бяха свързани директно със изследвания, които доказват рисковете, а по-скоро с такива, които показват, че би могло да ги има. И за алергиите и за хоризонталния трансфер на гени всичко звучеше малко хипотетично и доста слабо вероятно. Втората публикация е на Европейската комисия за безопасност на храните (EFSA) и е издадена през март 2008 година [3]. Тя представлява обширен преглед на опитите за изясняване на ефектите от консумация на генно-модифицирани фуражи. Не можах да я прочета цялата, понеже само съдържанието й е няколко страници. И в някой от следващите постинги обещавам да й обърна повече внимание.

Това е засега. Мисля да пиша още по тази тема. Но на порции, тъй като отнема доста време да се прочете и осмисли написаното в научната литература. Това все пак не ми е основното занимание, а нещо като хоби, с което напоследък се занимавам нощем преди да заспя. Ако някой знае за публикации, които могат да бъдат включени в този списък, нека ми пише по мейла. Изискването е да са от peer-reviewed journals.



Литература:

1. El Sanhoty et al. Quality and safety evaluation of genetically modified potatoes spunta with Cry V gene: compositional analysis, determination of some toxins, antinutrients compounds and feeding study in rats. Nahrung. 2004 Feb;48(1):13-8.

2. Flachowsky et al. 
Assessment of novel foods in animal nutrition. Forum Nutr. 2003;56:335-7.

3. EFSA GMO Panel Working Group on Animal Feeding Trials.
Safety and nutritional assessment of GM plants and derived food and feed: the role of animal feeding trials. Food Chem Toxicol. 2008 Mar;46 Suppl 1:S2-70. Epub 2008 Feb 13.

4. Kristina Hug. Genetically modified organisms: do the benefits outweigh the risks? Medicina (Kaunas) 2008; 44 (2): 87-99 

5. Coll et al. Lack of repeatable differential expression patterns between MON810 and comparable commercial varieties of maize. Plant Mol Biol. 2008 Sep;68(1-2):105-17. Epub 2008 Jul 6.

6. Finamore A et al. Intestinal and peripheral immune response to MON810 maize ingestion in weaning and old mice. J Agric Food Chem. 2008 Dec 10;56(23):11533-9.

13 comments:

Deni каза...

Ооо, Петко, това което правиш е безценно. Моля те, продължавай!

Стана ми интересно това проучване на Мон18, значи все пак има документирани отклонения.

Освен това прави впечатление за това, че не правят изследвания на следващите поколения, което е странно. Все пак при мишките, това е най-простото.

И освен това не правят изследване и върху смесването на различни модифицирани храни, както и на тези храни с разни други "стандартни" химии, които така или иначе ядем. Както и за въздействието им върху вече болни мишлета.

Колкото до публикациите в научни списания, както казах вече, вчера ме цензурираха, защото казах, че peer-reviewing-а е корумпиран. Да имаш съмнения по този въпрос? Сигурна съм, че нямаш. Освен това от време на време се появяват статии за токсичност. Но странно защо няма последвали изследвания.

Петко Физиев каза...

Мерси за коментара! Ще продължавам да пиша по темата и да разказвам за публикациите в научните среди.

По темата корупция, мога да кажа, че е имало такива случаи в peer-reviewing'а. Това е истина. Ето един скорошен: http://scienceblogs.com/insolence/2009/05/quoth_elsevier_whoops_i_did_it_again_six.php

Но:

Първо, тези случаи са все пак много малко на фона на всичко останало.

Второ, те рано или късно се разкриват и това става под натиск на самите научни среди. Случаят с Мерк беше повод за много сериозна критика имено от страна на учените и лекарите, а не толкова на активистите. Това е така, защото все някога някой учен решава да проведе правилно опитите и истината лъсва. А това за съжаление на активистите рядко им се удава.

Трето, peer-reviewing'ът за момента е най-доброто, което имаме, защото критериите за публикуване там са много високи. И като казвам високи, нямам предвид, че трябва да си платиш или да познаваш тоя и ония, а че трябва да издържиш на критиката на тези, които разбират от това, за което пишеш. Естествено и тези списания страдат от сблъсаци на интереси и други такива фактори. Но не забравяй, че всички останали публикации - блогове, бюлетини, вестници, популярни списания, телевизия, радио и т.н. могат да бъдат и са много по-ненадежни и по-корумпирани от списанията с peer-review. Те просто също са собственост на някакви хора, който си имат някакви интереси. Разликата е, че при тях критериите за написаното или ги няма или са много по-слаби.

Анонимен каза...

Хмм, peer reviewing-ът си има плюсове и минуси. Несъмнено има и някои малки трикове: например някои журнали изискват да им изпратиш списък с ревюъри, които според теб са подходящи. Моят опит сочи (въпреки че по обективни причини нямам доказателства), че никога не пращат материала на посочените личности, което определено има смисъл. Тъй де, туй си беше оффтопик.

Много интересен преглед. Прегледах го много набързо, но искам само да споделя мнението на хора, които разбират доста повече от мен от биология, че голяма част от шумът около гмо е силно преувеличен... Толкоз засега, щото тия статии сами не се пишат...

С

Deni каза...

Ех, за жалост наистина не се пишат сами :) Но поне някои се смятат почти сами.

Но шумът не е съвсем без нищо - когато някой приема закони без нормална обществена дискусия, така става. Нормалното беше да излязат специалисти и политици, да обяснят на народа за какво става въпрос, защо се променя, кой ще спечели, кой ще загуби, как ще ни предпазят от минусите и т.н. Никой не направи нищо, само бяхме призовани да не се страхуваме от науката и ни се обясни, че ЕС ни задължавала. То това отношение си е почти обидно. И дори на журналисти неактивисти им мирише на гнило в някои отношения - примерно как представителят на Монсанто за България знаеше 4 месеца преди да се заговори за промени в закона, че законът ще бъде променен. Подозрително си е.

За peer reviewing-ът - може и да е добър, но това не значи, че не трябва да се стараем да го направим дори по-добър. А това със сляпа защита няма как да стане. И скандалът стана с климатолозите (където групичка рецензенти спираше статии, които им противоречат); виждам от линка на Петко, че и с фармацевтиката е станало(за пореден път), въпрос на време е да гръмне и още в някоя област и да станем съвсем за срам пред не-учените. И тогава вече наистина никой няма да има доверие в науката. А това според мен няма как да е добре за нас или за който и да е.

Ето още един линк:
http://www.guardian.co.uk/science/2010/feb/18/ge-healthcare-henrik-thomsen-libel

за друга форма на въздействие върху науката. Която също едва ли е точно рядкост.
Все пак бюджета на Монсанто за лобиране за 2009 е скромните 9 милиарда долара. Или бяха 6. Важното е, че това са си доста пари.

Анонимен каза...

Смятат се почти сами, ама само когато луната е четвъртинка, Марс е в съзвездието Голямата Мечка, RNG е благосклонен, в отсрещната кръчма има шницели за обяд и т.н. Поне при мен е така...

Проблемът според мен е, че материята първо е много сложна и второ доста непонятна на много хора. Според мен 75% от населението на България като му кажеш гмо и си мисли за марули по тополите в Мичурински стил. Дори може да сравним проблема с тъй наречения електро-смог, или доколко са вредни мобилните телефони и базовите станции. Надеждни научни изследвания по този въпрос няма (НО хората чули-недочули, че видиш ли било вредно и един познат дълго ме убеждава как да живееш под антената на базовата станция било страшно лошо. Е да ама не!) Същото е и с гмо дискусията: солидни доказателсвта няма, така че малко или повече всичко е спекулация. А зад закона, че стоят корпоративни интереси, това спор няма...

Айде, че този пейпър все още не се е написал, въпреки че се сметна преди няколко дена...

cvetbg каза...

Коментираните статии са отпреди не повече от 5 години, което показва, че изследванията са на прекалено ранен етап, за да има достатъчна статистика, т.е. резултати с достатъчна достоверност за влиянието на ГМО. В този случай е по-добре да не се масовизира изпозването на мутанти, защото ако е имало необходимост и място те да съществуват – без заплаха за живота на познатите ни организми, щяхме да ги открием някъде в природата. Достатъчни като урок в тази посока са ни опитите с ядрените реакции, пестицидите и даже с найлоновите торбички...

petarkalinov каза...

http://petarkalinov.blogspot.com/

begemot каза...

http://gmopundit.blogspot.com/2007/06/150-published-safety-assessments-on-gm.html

ето ти тука обзор на разни статии, мен вече не ми се пише по темата :)

Kiril каза...

Поздравления за статията, ще чакам и продължението с интерес.

Но малко ми е странно да чета за научни опити с МОН810 и няколко мишки при положение, че този продукт се ползва масово от стотици милиони хора от 1996 година насам. В момента над 1 милиард души и поне още толкова животни консумират ГМО продукти всекидневно, няколко стотин милиона (в САЩ и Канада) души и токова животни употребяват ГМО продукти всекидневно от 1996 година, тоест от 14 години и нито медицинските нито ветеринарните власти в тези страни са открили каквито и да е обезпокояващи обстоятелства около консумацията на ГМ храни и фуражи, няма автоимунни реакции, няма повишено ниво на алергии свързани с ГМО, няма НИЩО обезпокоително свързано с консумацията на ГМО. Едва ли има друго толкова мащабно изследване в историята на света. Най-вероятно и затова научните изследвания в тази област са толкова малко.

begemot каза...

всъщност, ако приложим алогиката на антиГМО дето не правят разлика между корелация и каузация, можем да заключим, че ГМО наистина генерират зомбита. Откакто са пуснати ГМО на пазара количеството на фанатизирани екозомбита драстично нараства!

Deni каза...

И как точно санитарните власти могат да направят смислено заключение от приложението на дадено вещество, при положение, че системата не е изолирана? ГМО се консумират - да. Но заедно с комбинация от още един тон химии, със също толкова неясни дългосрочни и кумулативни ефекти. Как точно да заключиш дали повишеното ниво на алергии към храни, което се наблюдава (и това е факт - примерно към фъстъците) е свързано с тях или с нещо друго? Ако продуктът е слабо канцерогенен или токсичен (т.е. не убива веднага, а само влошава общото здравословно състояние или действа в комбинация), как точно предлагате да го проследите.

Това са пълни глупости. Има много лекарства, които са пускани в употреба без преки доказателства, че може да навредят и след години са изтегляни, защото се е оказало, че вредят. Дори най-обикновеното нещо - предписването на хормони след и по време на менопауза се оказва вредно и канцерогенно. И хормоните вече се изписват само, когато са наистина нужни.
Но това се разбира чак след 10 години.

От 1996 до сега са минали 14 години. От
тях, да кажем, че първите 4 са били по-скоро въвеждане и развиване на пазарите. Реално погледнато, имаме 10 години употреба. Очевидно е, че не са силно токсични и канцерогенни. Но дали не са слабо е друга история. Пък автоимунните болести, доколкото знам са сравнително слабо разбрани. Как точно ще докажеш причинно-следствена връзка за нещо, което не разбираш не ми е ясно.

Анонимен каза...

искам само едно да кажа...щом има спор дали нещо е вредно или полезно ... значи не му е чиста работата...и още нещо да добавя .. всичко изкуствено е по добро от изкуственото . и пример ..толкова плодородна земя има в бг и хора безработни..защо не им дадат възможност да си сеят нормални култури но и добри цени на изкупуване вместо да произвеждаме гмо продукти ...може би гмо е пододящо за неплодородни земи ..но за такава природа и земя в бг изобщо и дума не може да става за гмо...и защо във всички храни има подобрители,овкусители , оцветитили..според мен ние вече ядем достатъчно вредни неща..остава и гмо ...

Анонимен каза...

"Ситото е тясно особено при списанията с висок импакт фактор. Имено затова смятам, че те са и най-достоверният източник на информация по въпросите, които ни вълнуват.".
Петко, "ситото" е за да се пуснат за ширпотреба "правилните" мат'ряли. А относно начина ти на мислене виж писаното от Майк Адамс - Психология на роба или напречен разрез на лековерния ум - тук: http://www.ivanstamenov.com/2011/05/2889/

Публикуване на коментар

Petko Fiziev's personal blog