Активирай твоето ДНК СЕГА!

И така..  време е за редовната порция лунатизъм. Предупреждавам, че този път е особено сосна. Толкова, че дори и аз самият, като човек, чието хоби е нощем да чете и коментира псевдонаучни фантасмагории, бях изпратен в дълбоко и искрено умозабвение.

Преди няколко дена, докато си проверявах пощата в gmail, се натъкнах на следния уеб клип:


Activate your DNA for spiritual, material, and physical mastery! Я, викам си, ново двайсет! Веднага цъкнах въпросния линк и се зачетох. Сайтът се оказа собственост на фирмата на някой си Тоби Александър от Калифорния, който накратко предлага да ми активира ДНК-то срещу 400$. О, йе! 

Best of Clients from Hell

Clients from Hell е tumblr блог, който следя от няколко месеца с възхищение. Преглеждането му ще бъде чисто удоволствие за всеки, който се заминава с дизайн, PR, реклама или просто му се налага така нареченият "контакт с клиенти". Блогът съдържа кратки откъси от разговори с тях и се ъпдейтва ежедневно. Тук съм събрал моя своебразен best of последните седмици:


Email Marketing: “Can you remove the ‘Unsubscribe’ Link?”




I did a timer for an auction based website.  Client after the review: “I want people to feel the urge to bid… Can you make the seconds go faster?”




I was wearing a red shirt and jeans in that video I sent you. Can you put me in a suit instead? It’ll look more professional.





Опасни ли са ГМО?

Да питаш дали са опасни генно-модифицираните организми е все едно да питаш дали са отровни гъбите или дали са вредни лекарствата. Е, очевидно зависи. Някои гъби са отровни. Други стават и даже са вкусни, а трети.. да не казвам. При лекарствата в някакъв смисъл е същото - зависи най-вече от дозата. Човек и от аналгин може да се спомине, ако изяде достатъчно, но това причина ли е да се обявяваме против болкоуспокоителните? Дали едно нещо е вредно или не, е въпрос, който трябва да се изясни по научен път. За тази цел се правят подходящи експерименти, в които се изолира ефектът на дадено вещество от всички останали ефекти и се измерва с предварително известна точност. Тъй като това е трудно, такива опити се правят по правило в научните институти, в университетите или в някои фирмени лаборатории. Резултатите от тях се публикуват в научни списания, като преди това подлежат на критично обсъждане и на серия рецензии и отстраняване на грешки, неточности и други проблеми. От собствен опит знам, че не е лесно да пуснеш статия в някое такова списание. Ситото е тясно особено при списанията с висок импакт фактор. Имено затова смятам, че те са и най-достоверният източник на информация по въпросите, които ни вълнуват. А не изказванията на политици, попове, адвокати или бюлетините на еко организациите, още по-малко пък това кой какво е чувал или е написал на блога си. И като стана дума за блогове, докато следях "обществения дебат" за ГМО, така и не се натъкнах на някакви сериозни аргументи. Нито в едната, нито в другата посока. Затова реших да преровя научната литература по въпроса и да я систематизирам. 

Clients from Hell!

През ClientsFromHell:

Me: “Ok, we’ve pushed the site live.”
Client: “Why isn’t the site #1 on Google yet?”
Me: “We just pushed it live five minutes ago.”
Client: “Optimize the fireball.”
Me: “I’m sorry? Do you mean the firewall?”
Client: “I need more hits NOW, so I need you to optimize the fireball. I know what I’m talking about!”
Me: “We’ll get right on it.”

Гъзо-модифицирани организми

Дискусията дали да има или да няма ГМО в България започва да се изражда в абсолютна гротеска. Буквално куцо и сакато излива магарешка компетентност по медиите със самочувствието на професор по генетика от Харвард. То не бяха протести пред Народното събрание, флашмобове в Халите и плачове на рамото на Министерския съвет; не бяха онлайн петиции, групи във фейсбук, апели за референдум и т.н. Всички партии без ГЕРБ и Атака се обявиха в един или друг момент против закона за либерализацията и заставаха на "страната на народа". Своеобразен връх в безочието постигна и тази реклама на Гражданската лига на България, която гледах преди два дена в прайм тайма на БНТ:

Petko Fiziev's personal blog