Не съм писал много отдавна в този блог. За щастие най-вече поради липса на време, а не на идеи. Но тъй като лятото свърши, и двете лека полека натрупаха критичната си маса и за да не започна да се превръщам в черна дупка, реших да отделя известно количество от тях в Интернет пространството. Ето накратко историята, която ме накара да сътворя този размисъл.  

    Преди около седмица ми се обади приятел, с който не се бяхме виждали отдавна. Условно ще го наричам Цецо. С него се познаваме от около шест-седем години и в началото бяхме част от една компания, но с времето животът ни пое по различни професионални и емоционални релси, което в крайна сметка компресира контактите ни само до това да си четем един на друг статусите във Facebook. Но ето, най-накрая Цецо се сети за мен и ми се обади по телефона. Поводът беше, че тогава исках да разпродам част от старите си мебели и бях обявил това на всички в Skype-a, но разговорът ни бързо се разви в неочаквана посока. Цецо ми каза горе-долу следното: "От своя страна аз пък имам оферта за теб. Нещо, което може да промени живота ти драстично в положителна посока. Ела утре в седем вечерта в хотел България. Не мога да ти кажа повече сега. Ела и ще разбереш!". Хотел "България" също така условно наричам мястото на срещата, което е сравнително лъскав хотел  в центъра на София и в чиято конферентна зала се проведе долуописаното мероприятие. Накрая попитах Цецо пак за какво става дума, но получих само лаконичния отговор: "За бизнес!". Нямаше смисъл да продължавам, съгласих се и затворих. 
    

Petko Fiziev's personal blog