Защо смятам, че е редно да протестирам

Аз съм човек, който по една или друга причина е прекарал близо половината си живот извън България. Преди две години напуснах страната за последно и за сега не планирам да се връщам обратно за постоянно. Не плащам данъци в България, нито осигуровки. Личната карта и червеният паспорт са може би последната ми формална обвързаност с тази държава. Това вероятно е и единственото, което ме различава от повечето истински емигранти в чужбина. И аз, както много други хора в подобно положение предполагам, съм се питал неведнъж дали е редно да взимам страна по политически и икономически въпроси свързани с България. Нещо повече - редно ли е да упражнявам правото си на глас, като по този начин решавам как да живеят хората на място, което е на другия край на света и където надали ще се върна скоро да живея. Предвид и обстоятелствата напоследък, някакси стана актуален и въпросът, дали имам моралното право да излеза на протест срещу едно правителство, на изборите за което дори не съм гласувал.

Влизал съм в спорове неведнъж по тези теми и, накратко, отговорът ми е - да, имам право. Ето защо смятам така:

Това, че не присъствам физически и икономически в България не означава, че съм прекъснал връзките си с хората там. Много от най-добрите ми приятели и повечето от роднините ми живеят в България. Само защото аз съм тук, а те са там, не е достатъчно да ме лиши от правото ми на глас при определянето на правилата на околната им среда. Още повече, когато съм убеден, че е за всеобщо добро. Живеем в свят, в който мога да проведа видео конферентен разговор в почти всеки момент с почти всеки от тях, а ако речем за 12 часа, при добро желание, можем да седим заедно на една маса и да пием бира. Да се правя на дипломатично безразличен към случващото се сега показва дълбоко неуважение към всички тези хора, които обичам, и затова смятам, че имам право на мнение.

Второ - В която и държава да отида да живея, каквото и гражданство да взема, за който и да работя, истината е, че съм роден в България и съм прекарал голяма част от съзнателния си живот там. Колкото и рядко да е, искам, когато се връщам, да намирам една държава, която да отговаря на основни критерии за цивилизованост. Като дългогодишен "полу-емигрант" имам известна база за сравнение и знам какво да изисквам. Сергей Станишев да ме лъже от телевизора, че Пеевски бил изживял "някакъв вътрешен катарзис", е под тези критерии. Волен Сидеров да марширува с полицейска палка и пистолет по софийските улици заедно с отряд наети псевдо-фашисти и културисти и да крещи псувни като каруцар, също е под тези критерии. Лютви Местан да ми философства високопарно пред журналистите и да ме плаши с етническия мир в Родопите, е под тези критерии. Доган да ми се прави на застрелян с неработещ газов пистолет и да продължава да разпределя порциите под масата, е под тези критерии. Бойко Борисов да управлява държавата четири години с просташкия си мутро-милиционерски ти-на-мене-аз-на-тебе иди-ми-дойди-ми стил и сега да ми се вайка като извозена абитуриентка, е под тези критерии. Пламен Орешарски да натвори най-голямото количество политически гафове за единица време в новата ни история, а после да ми се кара с назидателен тон как можело да му искаме оставката, е под тези критерии. Бивши СИК-аджии за министри и ченгета от Държавна сигурност за посланици и депутати, е под тези критерии. И така нататък и така нататък. Списъкът е дълъг и прекрачва всякакви нива на толеранс. И аз, както всеки си имам своите политически и икономически виждания, но тук наистина не става дума за тях. Става дума за елементарното възпитание на политиците. Става дума за унизително наглото им отношение към народа. Става дума за вулгарния начин, по който демонстрират колко са откъснати от всичко това, в което иначе са се клели при постъпването си в длъжност, и колко очевидно са зависими от една шепа хора, които забогатяха по най-безобразен начин на гърба на всички останали у нас през последните десетилетия. Всичко това ми дава моралното право да им зашлевя един звучен шамар, цивилизования еквивалент на което е именно протестът, на който смятам да отида в неделя пред консулството ни в Лос Анджелис.

В заключение искам да споделя и няколко довода за това, защо протестирането в чужбина е полезно. Смятам това, което се случва сега в България, за уникално социално явление в новата ни история. За пръв път хората се организираха сами толкова бързо и реагираха дружно на една подигравка към народа от страна на управляващите. Също така ми се струва и, че за пръв път на управляващите им е трудно да овладеят масовката. Казвам това, гледайки как безрезултатно прилагат широкия си арсенал от хватки от миналото (провокатори, изкривено медийно представяне, тотално отричане или омаловажаване, отместване на фокуса, популистки залъгалки и тн). Чувствам се горд от начина, по който хората на улиците успяват да се очистят от тази помия. В този контекст намирам, че участието ми като човек, живеещ извън България, подкрепя легитимността на този протест и опровергава тезата, че сме банда платени интернет лумпени.

Освен това, както знаем, медиите извън България до скоро реално не отразяваха случващото се у нас. Това започва да се променя бавно, което е добре и неминуемо ще увеличи натиска върху правителството, но този процес може да бъде подсилен с прояви като тези в Берлин, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис (надявам се скоро) и всички останали градове в чужбина, където има протести.

От разговорите си с хората извън България съм останал с впечатлението, че не съм единственият, който се чувства и мисли така. Затова призовавам всеки, който е на този хал и има възможност, да дойде в неделя и да изрази своя глас!

Защо смятам, че бездомните кучета трябва да се приспиват.

След поредния инцидент с нахапан до безобразие човек в София обществените страсти по кучешките проблеми се разпалиха отново. Еко-НПО-тата си направиха конференция миналата седмица, на която стигнаха до извода, че сегашните управляващи са виновни за всичко, и им поискаха оставките. Причината - кампанията "кастрирай и върни" не се провеждала ефективно. Кучетата в София се били увеличили от както Бойко Борисов беше кмет от 8 хиляди на над 10 хиляди. Още една интересна теза, около която се обединиха всички участници в събитието, беше че не трябва да се забранява храненето и отглеждането на бездомни кучета. В следващите няколко абзаца ще споделя моето мнение по тези два въпроса.


Първо, признавам, че двете заедно имат смисъл. Ако кастрираме и връщаме кучетата там, от където сме ги хванали, по-добре ще бъде и да се грижим поне малко за тях. В противен случай съвсем ще подивеят. Я от глад, я от болести. Това обаче предполага, че като цяло сме навити да живеем заедно с тях. Да спят по входовете, в градинките, под колите. Да тичат по парковете, да пресичат улиците с нас. Да серат по тротоарите, да ядат от кофите и т.н. Един вид да ги направим част от хабитата. Като гълъбите, плъховете, хлеберките, врабчетата и много други. Няма лошо. Градската фауна ще се обогати официално. Цената - глутници, болести, мизерия и нахапани хора. Въпросът е дали искаме това в дългосрочен план? "Кастрирай и върни" реално означава: Дайте да заживеем заедно с кучетата. По думите на защитниците й са необходими минимум 5 години, за да има ефект. Въпреки че уж се препоръчва от СЗО, нито един голям град в развитите държави (поне доколкото ми е известно, поправете ме ако греша?) не прилага тази политика спрямо бездомните кучета.

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 2: GRE

Второто нещо, което се иска за повечето кандидат докторанти е така нареченият Graduate Record Examination или GRE. Вариантите са два - General и Subject. Разликата между двата е съществена. General е тест от тип обща култура и го искат почти навсякъде, независимо от специалността, за която кандидатстваш. Subject тестът е изпит по целия материал от бакалавърската степен по дадена специалност (например биология, информатика, математика и т.н.). В моя случай нито един от университетите не изискваше GRE Subject и затова няма да се спирам на него. Впечатлението ми от разговорите с други хора и от това, което съм чел, е, че е много по-шибан от обикновения GRE и че човек е по-добре да го избегягва. Човек изпада в кофти дилема, когато срещне университет, които препоръчва да си ходил на него, но не го изисква. При мен Caltech беше такъв, но реших, че с оглед на времето, усилията и най-вече на резултата, е по-добре да не се явявам. Като цяло не мога да кажа кое е по-добре.

Туториал за кандидат-докторанти в САЩ, част 1: Интродукция и TOEFL

Не съм писал от повече от година и половина в собствения си блог. Срам, не срам.. но за това, както винаги, си има основателна причина (всеки себеуважаващ се wanna-be блогър може да измисли такава). Та.. моята е, че практически цялото ми свободно време, което не съм използвал за пиене, спане и ахъмм (тея три неща), отиваше в усилия свързани с мераците ми да стана докторант отвъд Голямата вода. В крайна сметка това стана и затова реших да опиша техническите и психологическите перипетии, през които трябваше да мина, и сумарното ми виждане от погледа на човек, който е приключил с тази епопея. Основната ми мотивация за написаното тук е, че когато се ровех преди година и половина за пръв път в Интернет, не намерих абсолютно нищо на български или писано от българи по темата. Натъквал тук там на нещо по разни сайтове тип бг-мама, но имайки предвид характера им, не може да се каже, че в тях ще намериш нещо полезно. От друга страна има адски много форуми на английски, където куцо и сакато си е изливало мъката. Проблемът с тях е, че от един момент нататък почва да ти писва да четеш къде е най-евтино да ходиш на курсове за ТОЕФЛ в Бангалор, и съответно ги отебаваш.

Активирай твоето ДНК СЕГА!

И така..  време е за редовната порция лунатизъм. Предупреждавам, че този път е особено сосна. Толкова, че дори и аз самият, като човек, чието хоби е нощем да чете и коментира псевдонаучни фантасмагории, бях изпратен в дълбоко и искрено умозабвение.

Преди няколко дена, докато си проверявах пощата в gmail, се натъкнах на следния уеб клип:


Activate your DNA for spiritual, material, and physical mastery! Я, викам си, ново двайсет! Веднага цъкнах въпросния линк и се зачетох. Сайтът се оказа собственост на фирмата на някой си Тоби Александър от Калифорния, който накратко предлага да ми активира ДНК-то срещу 400$. О, йе! 

Best of Clients from Hell

Clients from Hell е tumblr блог, който следя от няколко месеца с възхищение. Преглеждането му ще бъде чисто удоволствие за всеки, който се заминава с дизайн, PR, реклама или просто му се налага така нареченият "контакт с клиенти". Блогът съдържа кратки откъси от разговори с тях и се ъпдейтва ежедневно. Тук съм събрал моя своебразен best of последните седмици:


Email Marketing: “Can you remove the ‘Unsubscribe’ Link?”




I did a timer for an auction based website.  Client after the review: “I want people to feel the urge to bid… Can you make the seconds go faster?”




I was wearing a red shirt and jeans in that video I sent you. Can you put me in a suit instead? It’ll look more professional.





Old School Hip Hop: Леон Бота

Преди няколко седмици попаднах на видеото на Die Antwoord към актуалния им "хит" Enter the ninja, което само по себе си си заслужава да се гледа (пък ако ти хареса, можеш да слушаш целия албум безплатно тук):

Petko Fiziev's personal blog